На какви ли не пошлости попадам по телевизиите, а точно това съм пропуснала! Линкът, който си дал много ми прекъсваше, но го има и в youtube.

Докато слушах и го гледах в това черно расо, как върви самичък по шосето, нещо направо ме стисна за гърлото. Толкова неща се случват в ежедневието, и повечето от тях се стичат като капки по лакирана черупка, минават и отминават. А отецът говореше с такива думи, че се просълзих, сякаш душата потреперва.
Благодаря ти и поздрави!

Удивителен е стареца, нали? Господ здраве и дълги дни да му даде.
Това лято минахме през Хвойна, но беше точно през най-върлата следобедна жега и църквата беше затворена.
Нищо, някой друг път пак.
Поздрави!